Нарушения в пигментообразуването

Цветът на кожата се обуславя от три основни компонента, разположени в нея:

  1. меланин – основният пигмент на кожата, който се образува от специализирани клетки меланоцити, разположени в базалния слой на епидермиса. Този пигмент  е с кафеникав цвят.
  2. червените кръвни клетки , циркулиращи през финните кожни капиляри съдържат хемоглобин, който  обуславя розово-червеното оцветяване на кожата.
  3. повърхностно разположеното рогово вещество кератин, което е с жълтеникав цвят.

Причините за нарушения в пигментацията на кожата са най-разнообразни и могат да настъпят при нарушения в меланинообразеването, хемосидериновата обмяна, при отлагония  на различни  пигменти /например каротин/, лекарства и  цветни вещества /метали и др/. Меланинообразуването се влияе от генетични, ендокринни /основно  меланоцитостимулиращия хормон/ и външни фактори /ултравиолетови лъчи/. Различни  вещества като порфирини, кумаринови производни засилват лъчевото въздействие върху кожата и се наричат фотосенсибилизатори. Други  вещества – хинин, парааминобензоената киселина имат фотозащитно действие. Наричат се Фотопротектори .

Нарушенията в пигментацията на кожата могат да бъдат: липса на пигмент  /ахромии/, намаление на съдържанието на пигмент /хипопигментации/ и  увеличение на пигмент /хиперпигментации/.


Хиперпигментации.
Най- често срещани са луничките и хлоазмата.

Лунички /ефелиди/.  Представляват малки пигментни петна с големина от просено до лещено зърно. Формата им е кръгла до неправилна полигонална. Цветът им е светложълт до червеникавокафяв при   светлоруси  и тъмнокафяв  при  брюнети. Луничките са гладки, разположени на нивото на кожата. Обикновено са множествени и се срещат по-често при  светлоруси и хора с червени коси и тънка кожа. Имат фамилен характер, тъй като се унаследяват автозомно-доминантно. Луничките се намират по-често по местата изложени на въздействието на слънчевите лъчи – по  лицето /бузи, нос , клепачи/, врата, рамената, гърдите, външната страна на горните крайници. Лигавиците обикновено не се засягат. В някои случаи обаче лунички се срещат и около очите, назолабиалните гънки, устните и лигалицата на устата. В тези случаи трябва да се различават от хиперпигментациите, комбинирани с доброкачествени полипи на червата.  Луничките се появяват през пролетта, през лятото потъмняват и изчезват през зимата. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват  около 25 година. След 40 години обикновено изчезват. 
Луничките се дължат на увеличено  натрупване на меланин и структурна промяна на меланозомите в меланоцитете. Меланозомите представляват мястото, където се натрупва меланин в пигментните клетки-меланоцити. Нормално меланозомите имат сферична форма, но при лунички меланозомите са издължени елипсовидно. За разлика от невусите при луничките броят на меланоцитите не е увеличен. Луничките трябва да се различават от лентигото – тъмнокафеви пигментни образувания, които не изчезват през зимата. Понякога лентигото е част от рядък генетичен синдром.
При предразположение към лунички трябва да се избягват Ув- лъчите. Използват се светлозащитни кремове и пудри, по- голяма част от които съдържат хидрохинон и витамин С с избелващи свойства. Използват се депигментиращи средсва под формата на разтвори – например разтвор на Kligman, хидрохинонов разтвор, разтвори съдържащи кислородна вода, боракс. По преценка на дерматолог  се прилагат дермоабразивни методи  и ексфолианти /Ретин А/. Криохиургията с течен азот и отстраняване с помощта на лазер са с доказана ефективност.

Хлоазма /мелазма/.
 Представлява пигментни петна при жени над 35 години, които се срещат рядко при млади момичета и мъже. Имат разнообразна форма и големина, гладка повърхност и резки очертания. Цветът им е светложълт, сиво-кафяв или тъмно кафяв. Разполагат се обикновено симетрично по бузите, слепоочието, над горната устна, носа, по-рядко по брадата, а при по-възрастни – близо до ушите и по страничната маст на шията.
Причините за появата на пигментните петна са най-разнообразни: бременност, прием на контрацептиви, някои козметични продукти /сапуни, кремове, бергамотово масло/, прием на лекарства /дифенилхидантоин, антималарийни препарати, тетрациклин/, анемия, кахексия, заболявания, свързани с повишаване нивото на естрогени /чернодробни, заболявания на яйчниците/, Ув- лъчи.

При поява на хлоазма е необходимо да се потърси   помощ  от лекар интернист, ендокринолог и гинеколог с оглед  лечение на основното заболяване.
При петна на бременността се назначават витамини  В – комплекс  и витамин С. Лечението на хлоазмата в тези случаи е целесъобразно да се проведе след  завършване на бременността .

След преценка на дерматолог при хлоазма  могат да се приложат избелващи кремове, маски, разтвори /разтвор на  Kligman/, меки ексфолианти. С добър ефект се прилага йонофореза с витамин С. За избягване въздействието на Ув – лъчите се препоръчват светлозащитни пудри и кремове с Ув-филтър.

Хиперпигментации при системни заболявания.
Среща се при Адисонова  болест /поради хиперпродукция на мелоноцитостимулиращ хормон/, хемомроматоза /“бронзов диабет”/, следвъзпалителни хиперпигментациии на кожата, които се наблюдават при болни с псориазис вулгарис, екзема, невродермит, лихен рубер планус и  пелагра .


Хипопигментации и ахромии.

Дифузна ахромия на кожата се среща при албинизма /вродена липса на кожен пигмент/,  а също при някои кожни заболявания /питириазис розеа, питириазис везиколор/.

Витилигото
представлява придобита депигментация на кожата, резултат от увреждане на меланоцитите. Причините за това заболяване са все още неизяснени . Предполага се, че е автоимунно заболяване, тъй като се съчетава с други автоимунни заболявания– захарен диабет, пернициозна анемия, хипертириоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата. Витилигото се среща сред всички възрастова групи, но най- често се появява между 15-20години, по-често при жени. Наблюдава се наследствено предразположение. По кожата се образуват постепенно ограничени бели петна с тенденция да се разполагат симетрично в областта на лицето, шията, гърба, китките, предмишниците, бедрата, гениталиите. Лишените от пигмент участъци на кожата са по- чувствителни на слънчеви лъчи. Заедно с кожата пигмента си загубват  и разположените върху нея косми. Зоните на депигментация могат да са разположени сегментно или да генерализират.  Времето за нарастване на депигментираната зона е различно – при някои по-бързо, а при други по-бавно. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес.
За лечение на витилигото се прилагат:
-     Локално  кортикостероиди .

    • Псоралени /Пувален, Меладинин/, с които се намазват засегнатите участъци,  а в някои случаи псоралени се приемат и перорално, след което кожата се облъчва с Ув А – лъчи /т.нар. PUVA- терапия/.  Това е и най- ефикасната за момента терапия, която изисква внимателно проследяване от дерматолог. При засягане на по – малко от 20 % от кожната повърхност  псоралените се прилагат локално. При засягане на повече от 20% от кожната повърхност псоралените се приемат перорално.  Недостатък на PUVA- терапията  е потенциалната възможност за изгаряне на кожата при облъчване, а също и хиперпигментацията на нормални кожни зони, които са в съседство с участъците, засегнати от витилиго.
    • Депигментацията се  използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от  кожната повърхност. За целта се използва монобензилов етер на хидрохинона /Benoquin/. Пациентите  намазват участъците със запазена пигментация. Два часа след намазване трябва да избягват допира към кожата на здрав човек. Основният страничен ефект на депигментацията е възпалението. Депигментацията е постоянна и  депигментираните зони остават  завинаги.
    • Хирургичното лечение е все още в експериментален стадий /автоложна кожна трансплантация, микропигментация чрез татуиране, автоложна трансплантация на меланоцити/.
    • Козметични продукти, които оцветяват временно витилигинозните полета в цвят подобен на нормалната кожа. Тези продукти са изготвени на основата на  Дехидрооскиацетонът– напр. “Витиколор”, “Дермаколор”. Не дразнят кожата и я оцветяват за около 1 седмица.